жарил е

Речник на българския език

1. жарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жарил е е производна форма на жаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жарил е е производна форма на жаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).