жарила

Речник на българския език

1. жарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

жарила е производна форма на жаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. жарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

жарила е производна форма на жаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).