жалил е

Речник на българския език

1. жалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жалил е е производна форма на жаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жалил е е производна форма на жаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).