жалила

Речник на българския език

1. жалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

жалила е производна форма на жаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. жалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

жалила е производна форма на жаля (мин. деят. св. прич. ж. р.).