жабурел

Речник на българския език

1. жабурел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жабурел е производна форма на жабуря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жабурел — мин. деят. несв. прич. м. р.

жабурел е производна форма на жабуря се (мин. деят. несв. прич. м. р.).