емулирал е

Речник на българския език

1. емулирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулирал е е производна форма на емулирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емулирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулирал е е производна форма на емулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. емулирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулирал е е производна форма на емулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).