емнете

Речник на българския език

1. емнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

емнете е производна форма на емна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. емнете — повелително наклонение, мн. ч.

емнете е производна форма на емна (повелително наклонение, мн. ч.).