емнели

Речник на българския език

1. емнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

емнели е производна форма на емна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

емнели е производна форма на емна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).