емнела

Речник на българския език

1. емнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

емнела е производна форма на емна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. емнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

емнела е производна форма на емна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).