емнат

Речник на българския език

1. емнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

емнат е производна форма на емна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емнат — мин. страд. прич. м. р.

емнат е производна форма на емна (мин. страд. прич. м. р.).