емнали

Речник на българския език

1. емнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

емнали е производна форма на емна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

емнали е производна форма на емна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).