емнала

Речник на българския език

1. емнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

емнала е производна форма на емна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. емнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

емнала е производна форма на емна (мин. деят. св. прич. ж. р.).