електризирал

Речник на българския език

1. електризирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

електризирал е производна форма на електризирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. електризирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

електризирал е производна форма на електризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. електризирал — мин. деят. св. прич. м. р.

електризирал е производна форма на електризирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. електризирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

електризирал е производна форма на електризирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).