едно-

Речник на българския език

едн̀о- представка (тип 501) редактиране

Значение

Първа част на сложни думи със значение:
1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, еднодневен, едноетажен, еднозначен, едноклетъчен, еднокрак, еднокрил, еднолинеен, едномачтов, едномесечен, едномоторен, едноок, еднопартиен, еднопосочен, еднорелсов, еднорък, едносричен, едностаен, еднотомен, еднофазен, еднофамилен, едноцветен.
2. Който е еднакъв с друг, напр. едноверен, едновременен, едновръстен, едноименен, еднокалибрен, еднокръвен, еднотипен.

Грешни изписвания (3)

  • едну-
  • идно-
  • идну-