едногласно

Речник на българския език

1. едногла̀сно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едногласну
  • еднугласно
  • еднугласну
  • идногласно
  • идногласну
  • иднугласно
  • иднугласну

2. едногласно — ср. р.

едногласно е производна форма на едногласен (ср. р.).