ебяло

Речник на българския език

1. ебяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ебяло е производна форма на еба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ебяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ебяло е производна форма на еба (мин. деят. несв. прич. ср. р.).