ебяла

Речник на българския език

1. ебяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ебяла е производна форма на еба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ебяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ебяла е производна форма на еба (мин. деят. несв. прич. ж. р.).