ебели

Речник на българския език

1. ебели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ебели е производна форма на еба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ебели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ебели е производна форма на еба (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).