ебали

Речник на българския език

1. ебали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ебали е производна форма на еба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ебали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ебали е производна форма на еба (мин. деят. св. прич. мн. ч.).