дюдюкала

Речник на българския език

1. дюдюкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дюдюкала е производна форма на дюдюкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дюдюкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дюдюкала е производна форма на дюдюкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дюдюкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дюдюкала е производна форма на дюдюкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дюдюкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дюдюкала е производна форма на дюдюкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).