дъхтило е

Речник на българския език

1. дъхтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхтило е е производна форма на дъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхтило е е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).