дъхтило

Речник на българския език

1. дъхтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхтило е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дъхтило е производна форма на дъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).