дъхнело

Речник на българския език

1. дъхнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхнело е производна форма на дъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дъхнело е производна форма на дъхна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).