дъхнел

Речник на българския език

1. дъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъхнел е производна форма на дъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дъхнел е производна форма на дъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).