дъхало

Речник на българския език

1. дъхало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхало е производна форма на дъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхало е производна форма на дъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дъхало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дъхало е производна форма на дъхам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дъхало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дъхало е производна форма на дъхам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).