дърпаха

Речник на българския език

1. дърпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дърпаха е производна форма на дърпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дърпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дърпаха е производна форма на дърпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).