дърпал

Речник на българския език

1. дърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърпал е производна форма на дърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърпал е производна форма на дърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

дърпал е производна форма на дърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дърпал е производна форма на дърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).