дърпа

Речник на българския език

1. дърпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дърпа е производна форма на дърпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дърпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дърпа е производна форма на дърпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дърпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дърпа е производна форма на дърпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).