дърлила е

Речник на българския език

1. дърлила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърлила е е производна форма на дърля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърлила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърлила е е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).