дърлело

Речник на българския език

1. дърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърлело е производна форма на дърля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дърлело е производна форма на дърля се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).