дърлела

Речник на българския език

1. дърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърлела е производна форма на дърля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дърлела е производна форма на дърля се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).