дърлел

Речник на българския език

1. дърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърлел е производна форма на дърля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дърлел е производна форма на дърля се (мин. деят. несв. прич. м. р.).