дърдорил си

Речник на българския език

1. дърдорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дърдорил си е производна форма на дърдоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дърдорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дърдорил си е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).