дървил е

Речник на българския език

1. дървил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дървил е е производна форма на дървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дървил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дървил е е производна форма на дървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).