дървили

Речник на българския език

1. дървили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дървили е производна форма на дървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дървили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дървили е производна форма на дървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).