дървила

Речник на българския език

1. дървила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дървила е производна форма на дървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дървила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дървила е производна форма на дървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).