дървел

Речник на българския език

1. дървел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дървел е производна форма на дървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дървел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дървел е производна форма на дървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).