дължило

Речник на българския език

1. дължило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дължило е производна форма на дължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дължило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дължило е производна форма на дължа (мин. деят. св. прич. ср. р.).