дължил

Речник на българския език

1. дължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дължил е производна форма на дължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дължил — мин. деят. св. прич. м. р.

дължил е производна форма на дължа (мин. деят. св. прич. м. р.).