дължала

Речник на българския език

1. дължала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дължала е производна форма на дължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дължала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дължала е производна форма на дължа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).