дължал

Речник на българския език

1. дължал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дължал е производна форма на дължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дължал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дължал е производна форма на дължа (мин. деят. несв. прич. м. р.).