дълбал

Речник на българския език

1. дълбал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дълбал е производна форма на дълбая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дълбал — мин. деят. св. прич. м. р.

дълбал е производна форма на дълбая (мин. деят. св. прич. м. р.).