дълба

Речник на българския език

1. дълба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дълба е производна форма на дълбая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дълба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дълба е производна форма на дълбая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).