дъбили

Речник на българския език

1. дъбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дъбили е производна форма на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дъбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дъбили е производна форма на дъбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).