дъбила е

Речник на българския език

1. дъбила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъбила е е производна форма на дъбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъбила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъбила е е производна форма на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).