дъбело

Речник на българския език

1. дъбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъбело е производна форма на дъбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дъбело е производна форма на дъбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).