дъбел

Речник на българския език

1. дъбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъбел е производна форма на дъбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дъбел е производна форма на дъбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).