духнел

Речник на българския език

1. духнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

духнел е производна форма на духна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. духнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

духнел е производна форма на духна (мин. деят. несв. прич. м. р.).