духали

Речник на българския език

1. духали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

духали е производна форма на духам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. духали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

духали е производна форма на духам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. духали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

духали е производна форма на духам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. духали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

духали е производна форма на духам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).