дупчил е

Речник на българския език

1. дупчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупчил е е производна форма на дупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупчил е е производна форма на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).